МОТИВИ към присъда по НОХд. № 33/2018 г. по описа на Районен съд Червен бряг

Повдигнато е обвинение против подсъдимия А.Ц.Д.,  с ЕГН ********** за това, че на 16.09.2017 год. в гр.Червен бряг, обл. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 377 лв., въвел в заблуждение А.Г.Д. *** за това, че ако същата му предаде парична сума в размер на 300 лв. и мобилния си телефон „Алкател“ модел Onetouch 2004C   с ИМЕЙ 014659000899606  на стойност 67 лв. ведно със СИМ-карта на М-Тел на стойност 10 лв., на същата дата ще й достави дърва за огрев и ще й върне телефона ведно със СИМ-картата, с което й причинил имотна вреда в размер на 377 лв., като случаят е маловажен,  престъпление  по чл.209 ал.3 вр. ал.1  Наказателния кодекс.

Представителят на РП Червен бряг К.П. поддържа обвинението. Пледира  на подсъдимия  да   бъде наложено наказание “пробация” 

В процеса подсъдимия участват лично и със служебен защитник - адвокат И.В. ***.

Защитникът пледира, че доверителя му желае да се гледа делото по реда на съкратено съдебно следствие, тъй като признава вината си и не желае да се събират други доказателства освен тези, събрани в хода на досъдебното производство.

Предвид така направеното искане бе взето от съда решение за провеждане на съкратено съдебно следствие.

Съдът като взе предвид самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на досъдебно производство, прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата А.Г.Д. живее сама в къща, находяща се в гр.Червен бряг, ул. „ Пирин“, № 12.

Към м.септември 2017г. пострадалата А.Д. била 86-годишна.

Преди обяд на 16.09.2017 г.   А.Г.Д. посетила кооперативния пазар, находящ се в централната част на  гр.Червен бряг, обл.Плевен, където пазарувала . Докато А.Д. пазарувала, била възприета от А.Ц.Д. .На същата дата той бил пристигнал в гр.Червен бряг с намерението да измами някого, за да се снабди  с пари и  с посочената цел се разхождал по пазара. Видял, че Д. е възрастна и има пари и решил, че е подходящ обект за измама.Тръгнал по нея.Спрял до пейката, на ул. „ Раковска“, на която пострадалата Д. била седнала и повел разговор с нея. Попитал я иска ли да й достави дърва за огрев но тя отказала.Въпреки това, Д. , в изпълнение на формулираното вече намерение да въведе в заблуждение жената, й казал, че още на същия ден може да й достави дърва с цел да получи пари от нея, и й предложил да я изпрати до дома й, като й помогне да пренесе покупките. Взел едната й чанта и тръгнал с нея. По пътя й обяснил, че дървата са нарязани и готови за употреба, както и че предлага при доставката да ги внесе в двора на Д.. Последната продължила да твърди, че не желае дърва, тъй като с този въпрос се занимава снаха й.

Пристигайки до къщата на пострадалата А.Д., А.Д. не се отказал от намерението си да вземе пари от нея чрез лъжливи обещания за доставка на дърва. Влязъл с нея в двора и седнал на пейка  в дворното място, където продължил да я  убеждава за изгодност на сделката, като вече конкретизирал офертата- до 17.30 часа на същата дата да достави 12 куб.м. нарязани дърва за огрев в дома на Д., като за целта същата следва предварително да му предаде сума от 300 лв. Д. дала на подсъдимия телефонния номер на снаха си и след като симулирал разговор с последната , заявил, че същата е съгласна  за предложената сделка. Това мотивирало Д. да изнесе от къщата и предаде на подсъдимия сума в размер на 300 лв.

Вземайки дадената му от пострадалата Д. сума в размер на 300 лв., А.Д.  окончателно се убедил,  че възрастната жена е податлива на внушения и лъжливи обещания и преценил, че е възможно да реализира допълнително имотна облага от нея, като решил да вземе й  телефона й. Обяснил, че детето му е в болница в гр. Плевен, в много тежко състояние и му „ теглят вода от белия дроб“. Поискал от пострадалата мобилния й телефон , като обещал, че до един-два часа ще й го върне. Предложил като гаранция за поетото обещание да остави на Д. телефонния номер на съпругата си. Като довод, че телефона му трябва, разяснил на Д., че чрез него иска да осъществи връзка със съпругата си, която е при  детето им в болницата.

Отново въведена в заблуждение от подсъдимия , че след като ползва телефона й,  до няколко часа ще й го върне, пострадалата А.Д. му предала телефона си „Алкател“ с ИМЕЙ 014659000899606 ,  който  бил  със СИМ-карта на М-Тел с № 0884803057.

 Обещанието за доставка на дърва на същата дата А.Д. поел с ясното съзнание, че няма да го изпълни, тъй като същият не разполагал нито с дърва, нито с транспорт,   които факти сами по себе си определят извод за първоначална липса на намерение за изпълнение на обещаното. Относно първоначалната липса на намерение у Д. да върне мобилния телефон на пострадалата Д. на същата дата , е показателен дори и само факта, че след като си тръгнал от дома й, той отишъл на автогарата в Червен бряг и оттам отпътувал с автобус за с. Дерманци, където живее. Показателен за същия извод е и факта, че в  следващите дни започнал да предлага телефона на пострадалата Д. на различни лица за продажба или замяна.

На 08.11.2017г . в с.Дерманци Д. направил замяна със свидетеля Румен Василев Петров, като предал на последния телефона на пострадалата А.Д., а Петров му дал собствения си телефон и му доплатил 10 лв. Румен Петров извадил от телефона, който дал на подсъдимия, картата, която била в него и е на името на сестра му - свидетелката Камелия Г. Димитрова и поставил същата карта в телефона, който получил от Д./телефона на пострадалата/. От своя страна, преди да даде телефона на Д. на свидетеля Румен Петров, подсъдимият извадил от същия телефон картата с № 0884803057 и я поставил в телефона, даден му от Петров.

След замяната свидетелят  Румен Петров тръгнал с велосипед от с. Дерманци за гр.Луковит. По пътя изгубил телефона, който бил придобил от А.Д..

От приложени към делото материали от „Теленор България“  ЕАД – писмо и данни, качени на оптичен носител, се установява, че процесният телефон  „Алкател“ с ИМЕЙ 014659000899606 след 16.09.2017 год. е бил регистриран в мрежата на същия мобилен оператор с пет различни мобилни номера, един от които е мобилен номер  0897545308, регистриран на името на А.Ц.Д., а друг с № 0892722870 –регистриран на името на жената, с която обвиняемият живее на семейни начала- Зорница Филкова Борисова. Останалите три номера са на техни роднини и познати, ползвали телефона през различни периоди.

От приложени към делото материали от „Мобилтел“  ЕАД – писмо и данни на хартиен носител, се установява, че процесният телефон  „Алкател“ с ИМЕЙ 014659000899606  на 08.11.2017г. в 17.04 часа  е бил регистриран в мрежата на същия мобилен оператор  с   мобилен  номер 0886252668 на името на Камелия Г. Димитрова/това е датата, на която Д. заменил процесният  телефон с друг, която сделка направил със свидетеля Румен Петров, като на същата дата в 17.04 часа последният сложил в процесния телефон картата на сестра си/.

В хода на разследването А.Д. предал доброволно в РУ-Червен бряг две СИМ-карти на Теленор  с номера както следва : 89359050100722192094 и 1 бр. СИМ-карта на „Теленор“ с № 89359050100525502234. Същите са приложени към делото като веществени доказателства .

 В хода на разследването е извършено разпознаване  по снимки, при което от снимките на пет лица пострадалата А.Д. категорично разпознала  А.Д. като лицето, на когото дала пари и телефона си срещу обещание за доставка на дърва срещу парите и връщане на телефона.

Съгласно заключението на назначената в хода на разследването съдебно-стокова експертиза, стойността на мобилен телефон, марка                          ALKATEL“, модел Onetouch 2004C  към м.септември 2017г. е била 67 лв.; а стойността на SIM-карта на М-тел – 10 лв. Ведно със сумата от   300 лв.,  общата стойност на предмета на престъплението към момента на извършване на деянието е в размер на 377 лв.

  До приключване на разследването- началото на м.януари 2018г., подсъдимият не доставил на пострадалата А.Д. нито обещаните дърва, нито й върнал собствения й телефон ведно със СИМ-картата, който факт е поредния, определящ  извод за първоначална липса на намерение  у него за изпълнение на поетото обещание.

От така установените при разследването факти следва да се приеме, че на   16.09.2017г. в гр.Червен бряг, обл.Плевен,   с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 377 лв.  ,  А.   Д. въвел  А.Г.Д. ***  в заблуждението , че  ако същата му предаде парична сума в размер на 300 лв. на същата дата ще й достави дърва за огрев и ако му предаде мобилния си  телефон, марка „ ALKATEL“, модел Onetouch 2004C   на стойност  67 лв. ведно със  SIM-картата  на М-Тел  на стойност  10 лв., до края на същия ден ще й го върне. Така формулираната  у  А.Д.  невярна представа, създадена  й  от подсъдимия, се оказала решаваща за  Д.  да извърши имуществено разпореждане   - да  му предаде  парична сума в размер на 300 лв. и мобилния си телефон ведно с намиращата се в него СИМ-карта , пряка и непосредствена последица от което се явява  настъпилата за  Д.  имотна вреда в размер на 377 лв. Безспорно установеният факт на липса на   връщане на телефона и СИМ-картата и липсата на доставка на дърва за огрев  , е показателен за първоначалната липса на намерение у Д. да изпълни поетия ангажимент. Стойността на предметът на измамата  е по-ниска от размера на минималната работна заплата, а и като цяло деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с  други  престъпления от същия вид,  което определя  квалификация по  чл.209,  ал.3 вр.ал.1  НК .

 От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл  като форма на вината. 

Обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните при разследването доказателства и доказателствени средства: свидетелски  показания, разпознаване на лица, съдебно-оценителна експертиза, официални документи, както и от признанието на подсъдимия, което кореспондира с другите доказателства и съда го кредитира изцяло.

С присъда по нохд № 14118/2014г. на РС-София за престъпление по чл.234, ал.2, т.3 НК на  А.Д. е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 37 НК му е наложено наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 година. Присъдата е в сила от 11.11.2014г.

За извършеното деяние законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Предвид упоритостта при преследване на престъпния резултат от Д. и предвид предишното му осъждане по-подходящо по вид наказание е лишаването от свобода, което на основание чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК следва да бъдзе заменено с „Пробация“ при следните пробационни мерки:

 

1.      Задължителна регистрация по постоянен адрес *** за срок от две години, два пъти седмично.

2.      Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

3.      Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години, по 200 /двеста/ часа годишно.

В този си вид и размер наложеното наказание ще изиграе своите цели да превъзпита подсъдимия и да подейства превантивно на останалите членове на обществото.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия А.Ц.Д. бе осъден да заплати по с/ка на ОД на МВР град Плевен сумата от 42.32  лв., представляващи възнаграждение за вещо лице по ЗМ 438/2017г.

Веществените доказателства 1 бр. СИМ-карта на ххххххх– след влизане на присъдата в сила, поради своята малозначителност,  съдът постанови да бъдат унищожени.

 

При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                                                             

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

`