РЕШЕНИЕ

гр.***13.04.2018 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.Д.

при секретаря Е.Й.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 47 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

     В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от И.Д.М., с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление ***г. на Началника РУ ***към ОДМВР Плевен, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лв., за това, че на *** в ***управлява МПС, като не притежава СУМПС. Твърди, че при издаването на атакуваното НП са нарушени материалния закон и процесуалните правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. И. А. от ПлАК. Поддържа жалбата. Счита, че клиента му не е извършил вмененото му нарушение, защото към посочената дата е притежавал СУМПС. Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното НП е получено на 17.10.2016 г. Жалбата е подадена на 21.10.2016 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства,след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

С Наказателно постановление ***г. Началника на РУ ***към ОДМВР Плевен на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП наложил на И.Д.М., с ЕГН ********** *** административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.Д.М., който го обжалвал в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че в АУАН и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които от своя страна водят до опорочаване на административно наказателното производство. Счита, че са налице достатъчно основания за отмяна на НП. От приобщените по делото писмени доказателства: Заверено копие на притежаваното от жалбоподателя СУМПС издадено на 25.01.2017 г. и валидно до 25.01.2027 г.; Наказателно постановление ***г. на Началник РУ Червен бряг, към ОДМВР Плевен; АУАН; Справка за нарушител/водач; Заповед № 8121-748/24.06.2015 г., месечен график за дата 27.02.2017 г., както и от показанията на актосъставителят К.М.М. и свидетелите Д.Д.П. и Р.Я.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

При извършване на проверка от полицейски служители от РУ на МВР – ****** в ***се установило, че И.Д.М. управлява МПС. Поискали му документи и същия не представил такива. Бил му съставен акт за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, въз основа на който било издадено и атакуваното наказателно постановление. Видно обаче от представеното в оригинал СУМПС е, че към инкриминираната дата – 27.01.2017 г. жалбоподателя е притежавал такова с № 283163735 издадено на 25.01.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че няма данни за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.150А, ал.2 от ЗДвП и към датата на проверката същия е притежавал валидно СУМПС.        

От събраните по административната преписка доказателства, не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят административно нарушение, като наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на обратното, като дори напротив установената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка не обосновава извод за виновно и противоправно поведение на жалбоподателя. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното му административно наказание е неоснователно и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Смисълът на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение и безспорно установяване на нарушителя. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление – дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно – наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т. е., за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В процесния случай не е безспорно установено, по несъмнен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят административно нарушение, като наказващият орган не представя доказателства в подкрепа на установената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка, ангажираща неговата административнонаказателна отговорност. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя И.Д.М., наложеното му административно наказание е неоснователно и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.   

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление ***г. Началника на РУ към ОДМВР Плевен, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП на И.Д.М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лв., за това, че на *** в ***управлява МПС, като не притежава СУМПС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: